Настроение...
(триптих)
1.
Ех ти моя Любов, разпиляна
по плътта на тъй много жени,
ти ела в тази нощ без покана
и до изгревът с мен остани!...
Донеси ми най-светлата нежност,
със която аз бил съм богат,
и на спомена с лунната прежда
поведи ме години назад...
Златоносният пясък на дните,
да пресявам- отчаян търсач-
и в зрънцата на ново открити
да прехвърлям пак: злато и фалш...
2.
На внезапни жени аромата
ме подмами във топлата нощ,
а мъжката слабост позната
ми беше съветникът лош...
Послушах зовът на Плътта си-
сърцето със болка мълча-
но тъй бе насладата къса,
а толкова дълго горча!...
3.
От небесните звезди
слезе на Земята,
малко с мен да поседи
тъмна тишината.
После Вятърът довя
мисли уж забравени-
нещо тъжно оживя,
хубаво, от двама ни...
... Лека нощ!... Ела при мен,
нежна от самото
чудо на сънят, освен,
с друг ли си в леглото...
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
Привет!