Настроение - ден тринайсети
Днес е трудно. Не петък, а събота
и фаталност, облечена в страх,
да изгризва съдбата, беззъбата,
да нарежда поличби за грях.
Черна котка пищи зад завесата.
Пуснах щорите – ъгъл на свят,
да ме пазят, да върнат намесата,
да премажат живота зъбат.
Колко дълго, солени, сълзите ми
ще ме парят в смълчания ден,
ще възраждат вини неотчитани,
ще вещаят поличби за мен.
Тъй е жалко, в стихията времето
ме повлича без жал, за разкош,
да поиска, а после да вземе
от ръцете ми сетния грош.
Колко дълго ще гледат очите ми
да намерят спасителен сал,
да нахлуят водите избистрени,
да отмият причини и кал.
Боже, дай ми крила за измъкване,
разтопи вледенено сърце,
погали ти сърцата изтръгнати
и да стоплиш смразени ръце!
© Антоанета Иванова All rights reserved.
