Днес е трудно. Не петък, а събота
и фаталност, облечена в страх,
да изгризва съдбата, беззъбата,
да нарежда поличби за грях.
Черна котка пищи зад завесата.
Пуснах щорите – ъгъл на свят,
да ме пазят, да върнат намесата,
да премажат живота зъбат.
Колко дълго, солени, сълзите ми
ще ме парят в смълчания ден,
ще възраждат вини неотчитани,
ще вещаят поличби за мен. ...