ditaer (Диана Трифонова)

Твоята чаша... и аз 🇧🇬

Нощта със гарванови крила
прегърна в мен тъмнината.
Тлеещи въглени от камината
призрачно се изсмяха.
Доплува облак тъжен отвън, ...

ditaer

Poetry » Love

2012-05-25T14:21:44+03:00 1K 2

Приятелите... 🇧🇬

Приятелите с тебе ще са винаги,
когато си добре, или не си.
Когато паднеш… ръка ще ти протегнат,
ще те измъкнат и от блатото дори.
Когато виното горчиво е, ще го изпият ...

ditaer

Poetry » Philosophical

2012-01-26T10:11:53+02:00 741

Измокрена 🇧🇬

Измокрена до кости от дъжда на чувствата,
душата си прикрих...
... и сложих я на сухо.

ditaer

Poetry » Love

2011-10-07T14:33:56+03:00 1.1K

Есента ни намигна... 🇧🇬

Есента ни намигна
от крайпътния храст -
любопитна и дръзка.
Непоканена клекна
и зарови в душите ни. ...

ditaer

Poetry

2010-02-26T20:24:13+02:00 833 2

Не затваряй очи! 🇧🇬

Не затваряй очи! Замълчи!
Не долавяш ли нещо особено?
Не дочуваш ли шум от листа,
как простичко пеят птиците.
Не затваряй очи! Помълчи! ...

ditaer

Poetry

2010-02-25T09:53:27+02:00 800

Любов 🇧🇬

Любовта си превърнахме в атоми.
Те кръжат. Търсят мен. Търсят теб...
И когато телата се сляха...
... сътвори се Човек.

ditaer

Poetry

2010-02-23T14:12:12+02:00 828

Може би... 🇧🇬

Паля пак цигара от цигара.
Грозен навик туй е за жена.
Може би, с дима отравям
в мене на живота същността?
Може би чернилка е душата ми ...

ditaer

Poetry

2010-02-21T14:28:52+02:00 715

Сън 🇧🇬

Трябваше ми светлина,
във момент на просъница.
За да мога да осветя
в себе си всяко ъгълче.
За да мога да поизровя ...

ditaer

Poetry

2010-02-20T21:07:58+02:00 687 2

Тишина 🇧🇬

Един акорд от тишина,
един акорд могъщ и мрачен
... във мене тишината плаче.

ditaer

Poetry

2010-02-19T11:49:05+02:00 910 4

Като танцуващи вълни... 🇧🇬

Като танцуващи вълни
по пътя се преливаме.
Пътувайки към свойта свобода,
скалата стигнали... ще се разбием ли?

ditaer

Poetry » Love

2010-02-18T15:17:10+02:00 852 2

Насън и наяве 🇧🇬

Много често спомените остават забравени, заровени в паметта на човек, понякога дори за цял живот. Много малко ни е необходимо, за да ги отключим и преосмислим.
Един сън, може би...
Едно море, един бряг, едно небе и едно слънце, които са откъснати от света. И ние двамата. Движим се по брега, там, къд ...

ditaer

Prose

2010-02-17T11:32:59+02:00 847

Легенда 🇧🇬

Малък сгушен параклис, а край него липи.
Тиха, тясна пътека, а по нея върви
млада, стройна кралица с много тъжни очи.
Влиза тя, коленичи и молитви мълви.
В тишината се чува силен рев на море, ...

ditaer

Poetry » Love

2010-02-16T10:18:13+02:00 695

По нощните покриви 🇧🇬

По нощните покриви
на осиротелите ни чувства
се скита нашата обич...
И вие срещу луната.

ditaer

Poetry » Love

2010-02-14T15:56:41+02:00 788

Времето помежду ни 🇧🇬

Въздухът е изсушен от отиващата си зима. Мъглата, която ни сковаваше и навяваше хлад, си отиде. Изгря слънце. Отнякъде се чува мелодия. Весела и жизнена. Знам, че те има. Някъде си. Нещо мислиш, правиш, върховете на пръстите докосват онова, което е около теб, навярно забравили вече за мен...
Поглежд ...

ditaer

Prose

2010-02-13T12:17:03+02:00 1.6K

Потропват копита 🇧🇬

Потропват копита
по калдъръма на времето,
оронват, отравят, заравят,
погребват спомени,
или от пясък надежда ...

ditaer

Poetry

2010-02-02T16:04:45+02:00 715

Нощем 🇧🇬

Нощем, по покрива на твоята съвест,
се скита моята обич.
Тъй реална, не измислена,
малко тъжна, но истинска.
Тя върви срещу теб само нощем, ...

ditaer

Poetry

2010-01-30T14:42:44+02:00 715

Лунна магия 🇧🇬

Нощта боядисва небето във сиво
и след това се прекръства.
Молитвено-тайнствена тишина
в мрака наоколо пръсва.
Като парченца от огледало ...

ditaer

Poetry » Civic

2010-01-29T10:32:13+02:00 781

Аз и ти 🇧🇬

Светът си Ти. А Ти съм Аз.
А двамата вселената, единна в нас.
Открихме Бога в себе си,
душите сляха се навеки,
и... заживя във нас ...

ditaer

Poetry » Love

2010-01-27T19:28:52+02:00 855

Ежедневие 🇧🇬

Думи нахвърляни всякакви,
като отпадъци.
Жестове, нерви, гримаси -
станали навици.
Вече нямаме време ...

ditaer

Poetry » Blank verse

2010-01-24T17:19:30+02:00 906 1

Две съдби 🇧🇬

Аз съм твоя жена, нали?
Не пред хората, а пред Бога.
Всички чувства по равно делим
и се обичаме, без условия.
Аз съм твоя съдба, а ти ...

ditaer

Poetry

2010-01-22T14:08:07+02:00 754 1

Ненаписано 🇧🇬

Листът е чист и търпеливо чака.
Ще потърпи нощта пред мен.
Имам време да напиша всичко
за всеки изминал ден.
Думите, накацали на листа, ...

ditaer

Poetry

2010-01-21T11:59:59+02:00 686

Магазин за души 🇧🇬

Тъмна улица. Мъждукащ фенер. Мрачна картина.
Мраморно-бяла сграда тъмнината руши.
Магазин. Що за стока зад витрината синя?
Боже мой! Продават се бели и черни души!
В хладната зала продавачът е сивобезличен. ...

ditaer

Poetry » Civic

2010-01-19T13:34:27+02:00 1.5K 1 11

Като глухарчета 🇧🇬

Като глухарчета отлитат думи.
Тонове във чувства се обличат.
Парченца гами, скътани в душите,
в мелодии, в акорди се преплитат.
Луната се прокрадва през прозореца, ...

ditaer

Poetry

2010-01-16T15:44:16+02:00 783 1

Думи 🇧🇬

Усещане, чувства и мисли
се превръщат във думи.
И опитвайки нещо да кажем,
ние просто във тях се изгубваме.
И затуй, че не сме разбрани, ...

ditaer

Poetry » Civic

2010-01-14T13:40:58+02:00 735 1

Нощем 🇧🇬

Нощем
Нощем, по покрива на твоята съвест,
се скита моята обич.
Тъй реална, не измислена,
малко тъжна, но истинска. ...

ditaer

Poetry » Love

2010-01-13T20:05:14+02:00 759

Зад паравана на времето 🇧🇬

Зад паравана на времето
тихо събличат се облаци.
Към небето запътих се,
а политнах към пропаст.
В клетка ти ме затвори ...

ditaer

Poetry

2009-09-11T10:26:50+03:00 736 2

Вярвам в теб 🇧🇬

Не унивай! Стани!
И отново започвай!
Всички наши съдби
имат малка отсрочка.
Почини си за миг - ...

ditaer

Poetry

2009-09-10T11:47:21+03:00 1.3K 4

Там някъде 🇧🇬

Стъпките ми пропълзяват бавно
в застиналата тишина.
Синеещата сянка на луната
лежи в снега.
Сърцето ми, под нулата притихнало, ...

ditaer

Poetry

2009-09-09T13:48:27+03:00 784 1

Насън и наяве 🇧🇬

Двама с теб се движим по брега,
ласкаво докосва ни морето.
Слънцето, видяло своя образ,
сякаш се усмихва на небето.
Движим се, а пясъкът поглъща ...

ditaer

Poetry » Other

2009-09-08T13:48:46+03:00 806 2

Дъждовно 🇧🇬

Едната половина на мрака
се изпълни със страх.
Ситен дъжд от отвъдното заръмя
и оформи локви дъждовни,
във които мислите мои ...

ditaer

Poetry

2009-09-06T11:32:05+03:00 720

Зад паравана на времето 🇧🇬

Зад паравана на времето
тихо събличат се облаци.
Към небето запътих се,
а политнах към пропаст.
В клетка ти ме затвори ...

ditaer

Poetry » Love

2009-09-05T13:16:44+03:00 778 1

Магазин за души 🇧🇬

Магазин за души
Тъмна улица. Мъждукащ фенер. Мрачна картина.
Мраморно-бяла сграда тъмнината руши.
Магазин. Що за стока зад витрината синя?
Боже мой! Продават се бели и черни души. ...

ditaer

Poetry » Civic

2009-09-04T12:25:34+03:00 1.5K 1 6

След теб… 🇧🇬

След теб…
Душата ми превърна в пепелище,
което вятърът набързо разпиля.
След теб остана тишина... и нищо друго.
Не... всъщност купчина листа.

ditaer

Poetry

2009-09-03T16:48:38+03:00 793 2

Преражда се нощта 🇧🇬

Преражда се нощта
във пелени от полумрак.
Загръща се.
А звездна светлина,
омайващо добра, ...

ditaer

Poetry » Love

2009-09-02T17:39:05+03:00 816 2

Белег от изстрел 🇧🇬

БЕЛЕГ ОТ ИЗСТРЕЛ
Щом си тръгнах, след мен
сякаш щракна пълнител.
Твоят глас разгневен
стреля с думи - зъл изстрел. ...

ditaer

Poetry » Love

2009-09-01T12:11:38+03:00 902 5

Някой ден 🇧🇬

Знам, от толкова много виновници
ти откриваш вина само в мен.
Аз потъвам и ставам удавница
ден след ден, ден след ден, ден след ден.
Но не искам от теб милосърдие! ...

ditaer

Poetry » Love

2009-08-28T22:18:51+03:00 1.1K 1 9