Понякога сънят ни ще твори
това, което с теб не сме живели.
Мечтата върхове ще покори,
а погледът - невидими предели.
Дъждът ще бъде плискащ водопад
и вятърът - нашепване на лира.
А поривът ни - невъзможно млад,
в следите преживяно ще прозира.
Една каручка с огнено жребче
дъгата като зов ще претъркули,
а горе там - момиче и момче,
ще изплетат лъчите на пискюли.
И празници от дивна синева
един след друг ще пишат календара.
Животът ще е сбъднати слова,
а щастието - вдъхнато от вяра.
Но даже - без среднощни чудеса,
пак утрото ми с теб да ме намира -
готов съм вечността да понеса,
щом този сън наяве не умира...
(Сбъднати предчувствия)
© Ясен Ведрин All rights reserved.