Jan 26, 2008, 11:20 AM

Натали

  Poetry » Love
1.7K 0 5
 

Натали

 

 

Натали, Натали...

още щом те видях и потънах в твойте очи.

Влюбих се в походката ти нежна,

на танц те поканих в нощта снежна.

Притиснати, танцувахме с теб тайно,

докосвахме се някак си случайно.

Как хубаво ни бе тогава,

танцувахме си до забрава.

Посрещнахме заедно и първите слънчеви лъчи,

които огряха твоите прекрасни коси.

Погали ме с ръце -

и в миг запя моето сърце.

Натали, Натали...

нека ме боли!

Ти си моята любов несподелена -

от всяка наша среща окрилена.

На всяка твоя усмивка ще откликна,

защото ти ме накара отново да обикна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...