Jan 26, 2008, 11:20 AM

Натали

  Poetry » Love
1.7K 0 5
 

Натали

 

 

Натали, Натали...

още щом те видях и потънах в твойте очи.

Влюбих се в походката ти нежна,

на танц те поканих в нощта снежна.

Притиснати, танцувахме с теб тайно,

докосвахме се някак си случайно.

Как хубаво ни бе тогава,

танцувахме си до забрава.

Посрещнахме заедно и първите слънчеви лъчи,

които огряха твоите прекрасни коси.

Погали ме с ръце -

и в миг запя моето сърце.

Натали, Натали...

нека ме боли!

Ти си моята любов несподелена -

от всяка наша среща окрилена.

На всяка твоя усмивка ще откликна,

защото ти ме накара отново да обикна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...