Jan 26, 2008, 11:20 AM

Натали

  Poetry » Love
1.7K 0 5
 

Натали

 

 

Натали, Натали...

още щом те видях и потънах в твойте очи.

Влюбих се в походката ти нежна,

на танц те поканих в нощта снежна.

Притиснати, танцувахме с теб тайно,

докосвахме се някак си случайно.

Как хубаво ни бе тогава,

танцувахме си до забрава.

Посрещнахме заедно и първите слънчеви лъчи,

които огряха твоите прекрасни коси.

Погали ме с ръце -

и в миг запя моето сърце.

Натали, Натали...

нека ме боли!

Ти си моята любов несподелена -

от всяка наша среща окрилена.

На всяка твоя усмивка ще откликна,

защото ти ме накара отново да обикна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...