Научи ме
Всеки миг, всеки ден, е последното вдишване,
всяка утрин, погалва за сбогом земята.
Научи ме да дишам сама и във плен,
научи ме по-тихо да плача.
Всяка птица и всяка жужаща пчела,
са засилени в полет свободен.
Научи ме да литна, аз имам крила,
научи ме да бъда безбожна.
Да не мисля за никой, а само за мен,
лицемер и ласкател да стана.
Научи ме, нарисувай ми ново лице,
ако искаш, жигосай ми рана.
Подстрижи ме, вземи ми и двете сълзи,
направи ме скала във Балкана.
Научи ме на ярост и недей ме жали...
Но сърцето къде да си дяна?
© Геновева Симеонова All rights reserved.
То си има място и роля.
