Oct 22, 2013, 11:27 PM  

Научих се

  Poetry » Other
1.1K 0 4

Научих се да вярвам във доброто!

Научих се със сълзите в нощта.

През погледите, думите и злото

и въпреки на хора наглостта!

 

Научих се да вярвам на сърцата,

а не на мислите и нечия вина.

И гледам думите отвъд лицата,

по-истински са някои неща!

 

Научих се да чувствам самотата,

но не със болка, а със равен глас!

Научих се да следвам кръговрата,

че първо ти си, после аз.

 

Научих се да искам да живея,

научих другите да вярват с мен!

Обичам себе си, а теб не смея.

Не искам с тебе да остана в плен!

 

За теб са сложни моите закони,

за теб са странни моите слова.

Ти луташ се във старите си рани.

За мен си свършен факт и тишина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иринка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво, Иринка!Харесах и го оценявам!
    Поздрави от мен и лек ден!
  • "Обичам себе си..."- това е първата крачка към нашето себепознаване!!!
    Прекрасен стих!!! Поздрави!!!
  • Поздрав и от мен!
  • Прекрасно! Поздрав Иринка!

    Научих се да вярвам на сърцата,
    а не на мислите и нечия вина.
    И гледам думите отвъд лицата,
    по-истински са някои неща!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....