Научих се
Не се радвам на чистото синьо небе,
бистро, окъпано в злато.
Не обичам равно като тепсия море -
напомня ми малко на блато.
Не харесвам птици, излитащи в ято -
след тях идва мрачната зима.
Не вярвам гора да не я брули вятър,
даже с бургаския климат.
Спокойствие има ли, фалша долавям -
със страх предсказвам тревога.
Стихии очаквам, добре ги познавам.
И пазя се, както си мога.
© Ани Виделова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
