Научих се
Не се радвам на чистото синьо небе,
бистро, окъпано в злато.
Не обичам равно като тепсия море -
напомня ми малко на блато.
Не харесвам птици, излитащи в ято -
след тях идва мрачната зима.
Не вярвам гора да не я брули вятър,
даже с бургаския климат.
Спокойствие има ли, фалша долавям -
със страх предсказвам тревога.
Стихии очаквам, добре ги познавам.
И пазя се, както си мога.
© Ани Виделова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
