Научих се
Научих се да гледам, а да не виждам.
Научих се с насълзени очи да се усмихна.
Престанах да пиша,
а любовта за нас за теб.
И стиховете изчезнаха.
© Павлина Пенкина All rights reserved.
Научих се да гледам, а да не виждам.
Научих се с насълзени очи да се усмихна.
Престанах да пиша,
а любовта за нас за теб.
И стиховете изчезнаха.
© Павлина Пенкина All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...