Привикнаха очите ми със тъмнината,
Дори не паля и свещта си във ръката
Привикнаха ушите ми със тишината,
Не чувам вече даже и тъгата
Привикнах и към сълзите солени,
Пак има ги, но не решават те проблеми
Привикна младостта ми към стрелката,
Часовникът превърта циферблата
Привикна и душата ми със самотата,
Не чакам вече никой на вратата
© Орлин Георгиев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
