Навярно някога ще се разлюбя с вятъра,
ако мога да се влюбя във зелената трева.
Ще съм смирена, няма да съм пагубна
и няма да завивам никого със моята тъга.
Навярно ще поседна хей така, на пътя си,
готова себе си във лутането да намеря.
Ще въздъхна облекчено, че съм скъсала
с последната от миналото си постеля.
Навярно вече ще съм друга – помъдряла
и заприличала на скитник, дълго скитал.
Ще съм се върнала във бялата си вяра,
като едничък стрък от нищото поникнал. ...