11.05.2011 г., 14:26

Навярно

1.2K 0 13

Навярно някога ще се разлюбя с вятъра,
ако мога да се влюбя във зелената трева.
Ще съм смирена, няма да съм пагубна
и няма да завивам никого със моята тъга.

Навярно ще поседна хей така, на пътя си,
готова себе си във лутането да намеря.
Ще въздъхна облекчено, че съм скъсала
с последната от миналото си постеля.

Навярно вече ще съм друга – помъдряла
и заприличала на скитник, дълго скитал.
Ще съм се върнала във бялата си вяра,
като едничък стрък от нищото поникнал.

Навярно ще зная за цената на минутите,
на всичките, които само съм спечелила.
Ще си поплача кротко за онези трудните,
а плачът ще е една молитва във неделя.

Навярно ще съм се научила да вземам
само нежността от звуците на тишината.
Ще съумявам шумните да не приемам,
ще съм глуха за тиктакането на съдбата.

Навярно и земята някога ще ме хареса,
на пътя ако седна, преди да се изгубя.
Ще съм се открила, да ми бъде лесно -
тогава, когато вятъра успея да разлюбя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна творба!!! Вечно ще търсим себе си, мила Ани, вечно...и в това е част от очарованието на живота...Много обич, макар от разстояние!
  • Заслужена похвала от мен .
  • Ще го споделя!
    Няма начин да не го направя!
    Прекрасен е!
  • Навярно ще поседна хей така, на пътя си,
    готова себе си във лутането да намеря.
    Ще въздъхна облекчено, че съм скъсала
    с последната от миналото си постеля.

    Навярно вече ще съм друга – помъдряла
    и заприличала на скитник, дълго скитал.
    Ще съм се върнала във бялата си вяра,
    като едничък стрък от нищото поникнал.

    Много хубаво!
    Поздравления, Ани!!!
  • при теб, намирам точно това, което ми липсва...
    което жадувам...дълбока, красива поезия твориш, мила Ани...
    сърдечно те прегръщам, с много обич...не се и надявай, че някога
    ще разлюбиш вятъра...а пък и той е чудесен приятел..

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...