Навярно си измислял този сън...
Небето изкова ми
самота.
Човешко е.
Прегризах си вините.
Закърпих времето
със огнена сълза...
Студено е.
Защото все съм ничия.
Тополите издъхнаха
без теб.
Ръцете им от черно
натежаха...
Прекръстих ги.
Пред празния портрет
светулки
все си паля.
Вместо крясъци...
Навярно си измислял
този сън...
Безлунно е.
(И само ще те шепна.)
Цъфтят звезди.
По стълбите отвън
разрязвам спомени.
А мракът лепне...
© Елмира Митева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
