Навярно си измислял този сън...
Навярно си измислял този сън...
Небето изкова ми
самота.
Човешко е.
Прегризах си вините.
Закърпих времето
със огнена сълза...
Студено е.
Защото все съм ничия.
Тополите издъхнаха
без теб.
Ръцете им от черно
натежаха...
Прекръстих ги.
Пред празния портрет
светулки
все си паля.
Вместо крясъци...
Навярно си измислял
този сън...
Безлунно е.
(И само ще те шепна.)
Цъфтят звезди.
По стълбите отвън
разрязвам спомени.
А мракът лепне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
