Навярно ви изглеждам луда, странна

Обичам да се смея. Много. С глас.
Приглася ми разрошеното лято 
и смеем се за дреболии когато
тъгата се промъква между нас.

Рисуват ни и в профил, и в анфас 
светулки и изглеждаме чудато.
И знае юни – тази съм, която
се смее чак до съ̀лзи, до захлас.

Навярно ви изглеждам луда, странна,
преминах и през ада все така,
катран преплувах, а смехът ме хвана

с невидима приятелска ръка. 
На четири очи ако остана
с плача... като река ще потека.