Jan 15, 2006, 12:22 PM

Навън вали отново...

  Poetry
1.1K 0 1
Навън вали отново…
И в моята душа вали…
Дъжд пороен…
Поне сълзите ми скри…

Сълзи – отново по тебе,
Сълзи на болка и любов,
Сълзи, сякаш на малко дете,
Тъжно в живота суров…

Това сега е в моята душа,
Това след теб остана…
Аз, уви, отново съм сама…
Тъгуваща по любовта измама…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...