Наздравица
Колко може да е една голяма любов?
Колкото всички години все заедно
или дните, в които далеч един от друг
сме потъвали обвързани, но разделно.
Колкото всичките разпри между ни,
които забравяме, щом зазори.
Боже мой, бяхме ли с него слепени,
докато вървяхме в посоки различни.
Зная, не годините я правят голяма,
а мисълта, че ако утре го няма,
в мене ще зейне пропаст от рана,
в него - най-дълбоката и празна яма.
Той ми е принцът, аз съм принцесата.
Нищо, че губим се в ситни мъгли.
Ако не чуе гласа ми, зная, ще страда.
Ако не е до мен, до смърт, ще горчи.
Затова вдигам голяма наздравица
за мир и любов, щастие, здраве!
Тази любов си е тънка иглица.
Пробожда отляво, но с нея съм жива.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Жива си! Джейни!
-
Любовта,ами харесах сравнението с игличка
-
наздраве за истинската любов, Джейни!!!
-
Благодаря ви!
Тя е тази любов, която върви рамо до рамо с мен, понякога ми горчи, понякога сладни! Човек трябва да оцени това, което има, а не когато го изгуби. -
Наздраве, Джейн...
-
Наздраве Джейн!За любовта, без която не можем.Поздрав!
-
Пролетни поздрави, Джейни. Обичливо пишеш - в това е тайната ти!
-
Наздравица е !
Красива... -
За любовта, щастието и здравето, Джейни!Поздрав!
-
Обикновено не коментирам бели или свободни стихове, но в този има толкова чувство, че ритъмът и римата могат да минат на втори план. Една наздравица за миналото с надежда в бъдещето - с виното на любовта и доверието. Наздраве и от мен!
-
http://www.youtube.com/watch?v=be9KYx-w_m0&feature=related
Наздраве, Джейни!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
