Наздравица
Колко може да е една голяма любов?
Колкото всички години все заедно
или дните, в които далеч един от друг
сме потъвали обвързани, но разделно.
Колкото всичките разпри между ни,
които забравяме, щом зазори.
Боже мой, бяхме ли с него слепени,
докато вървяхме в посоки различни.
Зная, не годините я правят голяма,
а мисълта, че ако утре го няма,
в мене ще зейне пропаст от рана,
в него - най-дълбоката и празна яма.
Той ми е принцът, аз съм принцесата.
Нищо, че губим се в ситни мъгли.
Ако не чуе гласа ми, зная, ще страда.
Ако не е до мен, до смърт, ще горчи.
Затова вдигам голяма наздравица
за мир и любов, щастие, здраве!
Тази любов си е тънка иглица.
Пробожда отляво, но с нея съм жива.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
