Целувай цветята в косите ми меки,
в дъги разходи ме – над птици да пея.
Рисувай ми в бурите мирни пътеки,
в реки ме разливай – в разхлада да крея,
че огън обагря ми кожата бяла,
в червено се стича, плътта ми разгаря.
В руини откри ме, направи ме цяла...
и книга съм. Страница в мен се отваря:
скицирам назрели череши и пролет.
В ръцете ми – рози, по устните – зов.
Крила ти дарявам, за теб да съм полет,
а ти си разлистено стръкче любов.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
