Dec 19, 2007, 6:43 AM

не

  Poetry » Other
784 0 2
Кажи ми, че тя не съществува,
кажи ми, че тя не съществува.

Не мога да повярвам, че ти
влезе в стаята ми и каза
всички тези неща,
не мога.

Не мога да повярвам, че
всичко това е истина,
как може да се случи това,
не разбирам,
не мога.

Кажи ми, че реалността е
картина, нарисувана от дете
аутист:

Кажи ми, че тя не съществува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...