Nov 10, 2008, 9:27 AM  

Петел

  Poetry » Other
897 0 0

Крещи ми в песен за сълзи, вожде!
Призови демоните на отчаянието,
посечи ме със мачетето и нека мойта кръв

е пътят към спасението ви.

Танцувайте вещици край кладата
на мойта съвест...
Черпете се с презрението на боговете.
Не грешете  само като мене...
Не предавайте сърцето си!

Раните ми са стърнища запалени...
Вятърът не е лек за ушите ми...
 Хапете ме... дерете ме...
Нека изкълват ми очите лешоядите.
Нека опитат червеите вкуса на сърцето ми.

Посипи ме със забрава слънце опарено!
Мълчете ми, пламнали и вие юлски звезди!
Нека бъда във саваната пътека от надежди изоставена.
Нека бъда и зъб раздрал невиждащите очи...
 
Моля ви, не грешете само като мене...
Не изоставяйте никога свойте мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВЕСЕЛИНА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...