Не беше просто сън
Сънувах, че се лутам в мрака –
измръзнала, по пътища от сняг.
Ти бе до мен, държеше ми ръката,
прогонвайки студа и всеки страх.
И газех на живота във калта,
и в локвите потъвах до колене,
опѝта се да ме погълне пропастта…
сънувах те добър. И ме намери.
Сега съм птиче в топлата ти шепа,
забравило и студ, и кал и всеки дъжд,
малкият ми свят откри във теб утеха…
Сънувах те усмихнат неведнъж.
Студът остана някъде навън,
щастлива бях, в душата си прие ме.
Събудих се, не беше просто сън –
ти спеше кротичко до мене…
01.01.2024
