Не бих те забравил
Допушвам си последната цигара
отново сам седя отчаян
дочувам в тъмното китара
тактувам си с бутилката замаян.
Опиянен във този ритъм бавен
мечтая си за тази тръпка
да не бях от тебе изоставен
от твоите устни пак да тръпна.
И чува се в далечината песен
а струните нашепват тъжно
че живота няма да е лесен
ако съм без тебе още дълго.
Но няма начин да се върна,
не те опазих, не поисках
дори света си да обърна
не ще открия друга и да искам
И ето виждам те в съня си
как молиш ме да те забравя,
но макар и всичко с нас да свърши
не мога споменът ни да оставя.
© Борислав Попов All rights reserved.
