Не било шега
Пренаранена не веднъж в този живот,
не вярвах на приказките за любов...
Все най-неподходящият беше до мен
и ако не с шамар, с обида вгорчаваше моя ден...
Как се лети с пречупени крила?
Как на мъж може да вярва жена?
Когато гълъбът умира,
той полета си в някоя скала спира...
Когато спрях да вярвам във всичко аз,
появи се и за любов ми заговори от първия час.
Не ти повярвах, но благодарна бях, че ме разсмя
и за среща не ти дадох никаква надежда...
Хората казват, че имало съдба,
тя в мираж превръщала скалата на гълъба.
И той продължавал смело да лети,
а на мен съдбата теб ми подари!
Не било шега! Наистина обичал си ме ти!
Прости ми за всичките обиди...
Не било шега, а чиста съдба!
Аз съм обичана жена!
Не било шега, думите ти истински били!
Не на шега погледът ти за мен блести!
Няма никаква шега, когато мъж обича жена
и моят го прави с цялата си душа!
© Диди Георгиева All rights reserved.
