Не бой се!
Не бой се!
Все по-често гледам там отвъд,
не през онзи разшумял се рът,
а към "оня" бряг, оттатък невидим,
аз знам, че всеки миг натам вървим.
Дали затам е пътят лек и кратък?
Наистина ли преминаваме оттатък?
Изтича ли се вече от часовник пясък,
замина ли си веч живота кратък?!
Дали когато нишката се скъсва,
нещичко натам ще ни напътства,
и в таз посока пак сами ще тръгнем,
и няма никого да може да прегърнем.
Всеки свиден що от тук си тръгна,
никога при мен не се завърна,
и знак не даде, че брега е обитаем -
оставаме с надежда и гадаем.
Усет някакъв дълбок и съкровен
като в светилище обитава мен
и нашепва ми, че свършек няма,
и през Вярата ще стигна в Храма!
Р. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
