Не бягай така, сама, заднишком и смутена! Навън е страхът, по-тъмен и яростно стреснат. Не гледай назад фатално приключили фарсове, пред теб е денят, преливащ от важни очаквания. Кой друг те зове, освен младостта ти, объркана, покрила с вина и майка, и татко, и сънища. Безрък идиот е сляпата грешна случайност, оставила прах по друмища неизвървяни. И някой слабак, неможещ нагона да върже, отнел ти цвета и цялата обична същност, опитай да спреш през чужди стъкла да не влиза. Събрала страха, върни се, върни ни, върни го!
"И някой слабак,
неможещ нагона да върже,
отнел ти цвета
и цялата обична същност,"
Ех Димка, я... горе главата! Мисли си за смокините и мушмолте - колкото по-остаряват, толкова по-вкусни стават!
Тъжен стих, много тъжен... но майсторски написан - БРАВО! /6/!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.