May 12, 2009, 3:46 PM

Не бягай

  Poetry » Love
1.5K 0 4

От себе си поиска да се скриеш,

направи го - защо?

От себе си поиска да избягаш,

избяга - и какво?

Останах бурята в сърцето ти,

която ще бушува - разбери!

Не можеш да се скриеш от съдбата,

не можеш - запомни!

Ще идвам и ще си отивам

от съня ти, защото Бог го отреди,

свърза нашите души.

Те търсят се в съня,

търсят любовта, която ги събра.

Не бягай!

Остани!

Знам, че те боли!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силен и докосващ сърцето стих!
    Много красиво и смело послание се съдържа в него!
    Пожелавам на влюбената лирическа и на
    талантливата авторка ЩАСТЛИВО СБЪДНАТИ МЕЧТИ!
    ПОЗДРАВИ!
  • Най-лошо е когато се опитваме да избягаме от самите себе си...Но,ако се замислим,това на практика е невъзможно...Стихът ти наистина замисля!Поздрав от сърце!
  • Много е трудно, когато не си наясно със себе си!
    Е, как тогава да те разберат другите?!
    Стиха ти замисля!
    Поздрави!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...