Feb 21, 2012, 3:01 PM

Не чакай! 

  Poetry
742 1 7

НЕ ЧАКАЙ!


Не чакай огънят да догори,
убивайки последната искрица.
Ела сега, когато той пламти!
Угасне ли, ще е като старица...

Ограбена, съсипана и стара...
Не чакай да си тръгне Любовта!
Ела сега, в разгара на пожара!
Не я потъпквай в калните блата...

Все още във сърцето тя е жива
и чудеса по пътя си създава,
но твоят леден страх бавно убива
лудешкия танц в златната жарава.

Не я поръсвай с гордост, суета,
докато посред болката цъфти!
Тъй щедра и добра към теб е тя,
недей потъпква нейните искри!

Не ще запалиш огъня отново!
Сред прах и пепел няма да я зърнеш!
Ще си замине властно и сурово
и няма нивга ти да си я върнеш...

Дори да иска пак да запламти
със онзи огън трепетно и лудо,
дори да иска пак да те дари
със своето великодушно чудо...

Горчилката ще е навяла сняг
и вятърът, безмилостно студен,
ще срути властно влюбения праг
и пътят ти ще бъде заледен...

Ще те посрещне само Тишината
сред снежни преспи ледено-сребристи...
Не ще стопиш леда и по стената
ще бъдат мъртви поривите чисти...

Не чакай да си тръгне Любовта!
Душата във страха си не обричай...
Недей убива сетната искра!
Ела сега! И просто ме обичай!

Павлина Соколова


© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??