Не чакай!
НЕ ЧАКАЙ!
Не чакай огънят да догори,
убивайки последната искрица.
Ела сега, когато той пламти!
Угасне ли, ще е като старица...
Ограбена, съсипана и стара...
Не чакай да си тръгне Любовта!
Ела сега, в разгара на пожара!
Не я потъпквай в калните блата...
Все още във сърцето тя е жива
и чудеса по пътя си създава,
но твоят леден страх бавно убива
лудешкия танц в златната жарава.
Не я поръсвай с гордост, суета,
докато посред болката цъфти!
Тъй щедра и добра към теб е тя,
недей потъпква нейните искри!
Не ще запалиш огъня отново!
Сред прах и пепел няма да я зърнеш!
Ще си замине властно и сурово
и няма нивга ти да си я върнеш...
Дори да иска пак да запламти
със онзи огън трепетно и лудо,
дори да иска пак да те дари
със своето великодушно чудо...
Горчилката ще е навяла сняг
и вятърът, безмилостно студен,
ще срути властно влюбения праг
и пътят ти ще бъде заледен...
Ще те посрещне само Тишината
сред снежни преспи ледено-сребристи...
Не ще стопиш леда и по стената
ще бъдат мъртви поривите чисти...
Не чакай да си тръгне Любовта!
Душата във страха си не обричай...
Недей убива сетната искра!
Ела сега! И просто ме обичай!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
