|Не, че не искам...просто не мога|
Не, че не искам да те прегърна -
повярвай ми, просто не мога.
Само на сън те целувам...
защото наяве - не мога.
Не трябва, не бива, дочувам.
Сърцето в спазми умира.
И не само от теб - и от мен се страхувам,
защото съм страшна магия.
Не искам пак да наранявам.
Сърцето ми да чувства умее.
Но знам, че ако те допусна до себе си
докрай, до мен ще изтлееш.
А очите ти са толкова хубави!
Със сълзи няма да ги почерня.
Не мисли, че съм безчувствена,
да обичам аз също умея.
Но от себе си се страхувам.
Обичам, но съм невярна.
От тази болест боледувам,
заплашвам другите да страдат.
Лек за нея не намирам.
В себе си я нося - тя е клада.
И мене ми е тежко да те гледам,
да те приемам неприет.
Да понасям самозаслепението...
Колко струва ти това на теб?
А как се чувствам, знаеш ли?
Не мога да го понеса,
да идваш и да си отиваш ти,
един и същ противен път.
БЯГАЙ! Не те моля, казвам ти!
Бягай, вярвай ми, ще те догоня!
Но, ако успееш, моля те, скрий се,
там е съдбата, там е завоя.
повярвай ми, просто не мога.
Само на сън те целувам...
защото наяве - не мога.
Не трябва, не бива, дочувам.
Сърцето в спазми умира.
И не само от теб - и от мен се страхувам,
защото съм страшна магия.
Не искам пак да наранявам.
Сърцето ми да чувства умее.
Но знам, че ако те допусна до себе си
докрай, до мен ще изтлееш.
А очите ти са толкова хубави!
Със сълзи няма да ги почерня.
Не мисли, че съм безчувствена,
да обичам аз също умея.
Но от себе си се страхувам.
Обичам, но съм невярна.
От тази болест боледувам,
заплашвам другите да страдат.
Лек за нея не намирам.
В себе си я нося - тя е клада.
И мене ми е тежко да те гледам,
да те приемам неприет.
Да понасям самозаслепението...
Колко струва ти това на теб?
А как се чувствам, знаеш ли?
Не мога да го понеса,
да идваш и да си отиваш ти,
един и същ противен път.
БЯГАЙ! Не те моля, казвам ти!
Бягай, вярвай ми, ще те догоня!
Но, ако успееш, моля те, скрий се,
там е съдбата, там е завоя.
© ТтТтТтТтТ All rights reserved.
