Не достига
Да ни повдига
Към високото
Към широкото
Да ни носи
Куп въпроси
Все е малко
А е жалко
И е тясно
Гракнали сме
Прясно
Тъжни души
Нещо ще ги притесни
Съдбата намига
Малко не достига
Обич или доброта
Суета сръдня
В изобилие...
Издълбани от безсилие
Изпуснали юздите
Не сме във висините
Вяра не достига
Кой да ни повдига
© Любомир Деничин All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
