Не е болка (безразличие)
Зацвърчаха обидите гневно
като отекващи удари в душата ми.
Безкрила е любовта ми,
скъсана струна,
едва закрепена.
Да прерасне в омраза!
И гние надеждата,
смачкан лист, пустота.
Очите ми - бездънна яма зелена,
от болка не плача сега.
В прегръдките на самотата
озовах се една...
Гневно обръщам глава,
в нищото болка не виждам.
Не чувствам!
Не дишам!
Не мед,
огньове поглъщах,
доволна, до тебе стоях.
Поглеждам те пак,
за последно
да видя измамно-нищожния лъч
в твойте очи.
Ти кой си?
Съжалявам, не помня!
© Кристина Славова All rights reserved.
