Не е късно, моя любов!
Ето, всичко отново започва.
Едно момиче и едно момче
кръстосват от ъгъл на
ъгъл живота.
Събират, умножават несгодите.
Неразделни, сами се борят.
Отговор търсят. Отговаря им ехото.
Може дъжд да вали. За тях
облаците са стряха.
Ядосан, дяволът го боли, че
любовта им съществува и боса.
Юмрукът му не тежи.
Белезите изчезват.
Отново телата се търсят.
В две светли души обичта не пресъхва.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
