Не е късно, моя любов!
Ето, всичко отново започва.
Едно момиче и едно момче
кръстосват от ъгъл на
ъгъл живота.
Събират, умножават несгодите.
Неразделни, сами се борят.
Отговор търсят. Отговаря им ехото.
Може дъжд да вали. За тях
облаците са стряха.
Ядосан, дяволът го боли, че
любовта им съществува и боса.
Юмрукът му не тежи.
Белезите изчезват.
Отново телата се търсят.
В две светли души обичта не пресъхва.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
