Не е късно, моя любов!
Не е късно, моя любов!
Ето, всичко отново започва.
Едно момиче и едно момче
кръстосват от ъгъл на
ъгъл живота.
Събират, умножават несгодите.
Неразделни, сами се борят.
Отговор търсят. Отговаря им ехото.
Може дъжд да вали. За тях
облаците са стряха.
Ядосан, дяволът го боли, че
любовта им съществува и боса.
Юмрукът му не тежи.
Белезите изчезват.
Отново телата се търсят.
В две светли души обичта не пресъхва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
