natalina77 (Наталия Георгиева)

Усмивката 🇧🇬

Усмивката ми по очите ти вехне,
те задушават я, да не цъфти
и ничия милувка не ще открехне,
лъч на щастие по нея да трепти.
И цветето под слънцето примира, ...

natalina77

Poetry

2017-02-24T23:21:07+02:00 475 1

Миг на свечеряване 🇧🇬

Неусетно звезда трепна в небесата,
като че ангел небесен привлече
в царственото войнство на тишината
деня към своята мила вечер.
И гората разгъна пазви да я приеме, ...

natalina77

Poetry » Blank verse

2009-02-22T14:23:56+02:00 854

Мисли край морето 🇧🇬

Пред мен вилнеят морските простори,
в обречен ход към вечността политат,
вълните с небесната вис си говорят
и нишки живот на хоризонта сплитат.
Море, земя, пространства, с вечна власт ...

natalina77

Poetry » Philosophical

2009-01-21T14:01:31+02:00 1.9K 1

Самотна бреза 🇧🇬

Болна от самота бреза стои,
протегнала клони към свода лазурен,
неуморно се моли птица да я навести,
стон да я милва и огрее взор чуден.
Изтощени, листата бледи висят, ...

natalina77

Poetry » Landscape

2009-01-20T16:49:50+02:00 1K 12

Слънчова душа 🇧🇬

Слънцето не ласкае синевата,
сякаш крие поглед от света,
нима сърди се на земята
и иска дан за дарената топлина!
Лик потапя в покривало пух, ...

natalina77

Poetry » Landscape

2009-01-18T15:30:15+02:00 680 3

Времето мъдро... 🇧🇬

Времето мъдро капки мигове лее
и в потоци часове бързеи събира,
с устрем към реки от дни да прелее,
в море на години прилив разбива.
С течение бурно към вечността ...

natalina77

Poetry

2009-01-14T20:37:20+02:00 724

Не е ли това щастието... 🇧🇬

Вихърът стихва, кога се налудува,
и вълна към вълна от щастие пулсира,
а птицата волна кога се натанцува,
за блажен покой в гнездо се прибира.
Дните се ронят и с мигът умира - час, ...

natalina77

Poetry » Philosophical

2009-01-13T16:12:24+02:00 744

Жадувано сбъдване 🇧🇬

На вятъра никой не ще попречи
да свири танца на листата,
и на птиците с бъбривите си речи,
да веселят гората и цветята.
Сбъдва природата своите красоти - ...

natalina77

Poetry

2009-01-08T14:58:39+02:00 764 1

Кръговрат 🇧🇬

Нощта пак сне черно покривало -
траур над земята за разлъка,
Дали от радост, или от мъка,
в звезди накитен сводът засиява.
Денят, жертва на вечен кръговрат, ...

natalina77

Poetry » Philosophical

2009-01-07T22:28:55+02:00 668 1

Б л я н 🇧🇬

Рождена майка ми е равнината,
тя с ласки нежни в скути ме зове,
далеч от прегръдките на планината,
далеч от прибоя на черното море.
Около мен не вдигат чела върхове ...

natalina77

Poetry » Civic

2008-12-14T05:05:54+02:00 759 1

Роден край 🇧🇬

Обичам на воля и уединение
да следя с тъга и умиление
как вечер тиха креп смъква
над моя роден край полека
и тайно сенки се промъкват ...

natalina77

Poetry

2008-12-09T18:10:16+02:00 623

Капка мечта 🇧🇬

Падат дните, с лекота посечени
на времето от жестоката ръка,
падат сякаш класове обречени.
Капки мечта по мечта и така
повяхват венци от цветни пъпки, ...

natalina77

Poetry » Other

2008-12-05T15:42:49+02:00 862 2

О т к р о в е н и е 🇧🇬

Тъй както роза, от есен сломена,
губи чар в рани от слани,
така с една сълза в мене
сърцето ти - сърце ми рани.
И не ми е мил ни цвят, ни птица, ...

natalina77

Poetry » Love

2008-12-03T19:05:40+02:00 913 1

Жадуван лъч 🇧🇬

Жадувам те безкрайно, чакам без умора,
както цветът очаква първата роса,
за да разбиеш бариерата на мрака морен
към чистата, желаната зора.
Жадувам те, да се спася копнея, ...

natalina77

Poetry » Other

2008-12-02T13:32:53+02:00 797 5