natalina77
14 results
Усмивката ми по очите ти вехне,
те задушават я, да не цъфти
и ничия милувка не ще открехне,
лъч на щастие по нея да трепти.
И цветето под слънцето примира, ...
  250 
Неусетно звезда трепна в небесата,
като че ангел небесен привлече
в царственото войнство на тишината
деня към своята мила вечер.
И гората разгъна пазви да я приеме, ...
  639 
Пред мен вилнеят морските простори,
в обречен ход към вечността политат,
вълните с небесната вис си говорят
и нишки живот на хоризонта сплитат.
Море, земя, пространства, с вечна власт ...
  1724 
Болна от самота бреза стои,
протегнала клони към свода лазурен,
неуморно се моли птица да я навести,
стон да я милва и огрее взор чуден.
Изтощени, листата бледи висят, ...
  790  12 
Слънцето не ласкае синевата,
сякаш крие поглед от света,
нима сърди се на земята
и иска дан за дарената топлина!
Лик потапя в покривало пух, ...
  456 
Времето мъдро капки мигове лее
и в потоци часове бързеи събира,
с устрем към реки от дни да прелее,
в море на години прилив разбива.
С течение бурно към вечността ...
  518 
Вихърът стихва, кога се налудува,
и вълна към вълна от щастие пулсира,
а птицата волна кога се натанцува,
за блажен покой в гнездо се прибира.
Дните се ронят и с мигът умира - час, ...
  542 
На вятъра никой не ще попречи
да свири танца на листата,
и на птиците с бъбривите си речи,
да веселят гората и цветята.
Сбъдва природата своите красоти - ...
  538 
Нощта пак сне черно покривало -
траур над земята за разлъка,
Дали от радост, или от мъка,
в звезди накитен сводът засиява.
Денят, жертва на вечен кръговрат, ...
  457 
Рождена майка ми е равнината,
тя с ласки нежни в скути ме зове,
далеч от прегръдките на планината,
далеч от прибоя на черното море.
Около мен не вдигат чела върхове ...
  525 
Обичам на воля и уединение
да следя с тъга и умиление
как вечер тиха креп смъква
над моя роден край полека
и тайно сенки се промъкват ...
  441 
Падат дните, с лекота посечени
на времето от жестоката ръка,
падат сякаш класове обречени.
Капки мечта по мечта и така
повяхват венци от цветни пъпки, ...
  621 
Тъй както роза, от есен сломена,
губи чар в рани от слани,
така с една сълза в мене
сърцето ти - сърце ми рани.
И не ми е мил ни цвят, ни птица, ...
  691 
Жадувам те безкрайно, чакам без умора,
както цветът очаква първата роса,
за да разбиеш бариерата на мрака морен
към чистата, желаната зора.
Жадувам те, да се спася копнея, ...
  569 
Random works
: ??:??