Не е от възрастта
Подгониха ме лудите години
и неусетно някак си пораснах.
След пролетта и лятото отмина,
животът си тече, това е ясно.
Защо тогава тайно продължавам
да си говоря нощем със звездите
и в сънища по огнена жарава,
душата нестинарска още скита?
Защо сърцето пак за обич пита
и пътища далечни ме омайват?
В мечтите си летя като орлите,
в очите ми светулки се спотайват.
Прекрасно зная, че е вече късно
да вярвам в приказки за пепеляшки,
но ще намеря път околовръстен
към мита за истинското щастие!
19.06.22
© Nina Sarieva All rights reserved.
