Не е от възрастта
Подгониха ме лудите години
и неусетно някак си пораснах.
След пролетта и лятото отмина,
животът си тече, това е ясно.
Защо тогава тайно продължавам
да си говоря нощем със звездите
и в сънища по огнена жарава,
душата нестинарска още скита?
Защо сърцето пак за обич пита
и пътища далечни ме омайват?
В мечтите си летя като орлите,
в очите ми светулки се спотайват.
Прекрасно зная, че е вече късно
да вярвам в приказки за пепеляшки,
но ще намеря път околовръстен
към мита за истинското щастие!
19.06.22
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
