Не е раздяла
Не си тръгвай! Недей! Не си тръгвай!
Продължавай да ме обгръщаш!
Да те вкусвам, усещам....целувай!
Не, не спирай да ме прегръщаш!
Още мъничко – миг като вечност,
стой със мен и разпръсквай вълшебство!
И ухай ми на обич, на нежност!
Още милвай, докосвай горещо!
В мен оставяй следи – доживотно!
И макар че след теб е студено,
ще ме сгрява усещане – топло,
всеизпълващо, вечнозелено.
Да те пусна – не искам, но трябва.
Ала казвам ти – Не е раздяла!!!
Ще те нося във себе си, лято.
Ти изпълваш душата ми цяла.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
