Не си тръгвай! Недей! Не си тръгвай!

Продължавай да ме обгръщаш!

Да те вкусвам, усещам....целувай!

Не, не спирай да ме прегръщаш!

Още мъничко – миг като вечност,

стой със мен и разпръсквай вълшебство!

И ухай ми на обич, на нежност!

Още милвай, докосвай горещо!

В мен оставяй следи – доживотно!

И макар че след теб е студено,

ще ме сгрява усещане – топло,

всеизпълващо, вечнозелено.

Да те пусна – не искам, но трябва.

Ала казвам ти – Не е раздяла!!!

Ще те нося във себе си, лято.

Ти изпълваш душата ми цяла.