Не е рецепта
Какво за прошката? Нима не ти е лесна?
Като последен фас за стотен път.*
Като поука на прочувствена пиеса.
Като живот, измислен в детски кът.
Какво за прошката? Сам виждаш, че е проста:
oт дума изградила своя дом.
В зародиш подслонила е Въпроса,
сама намерила при корена подслон.
Тя, прошката, е диплома за зрялост
за личното ти слово. Затова
изпращаш го тържествено на бала
да пофлиртува малко с мъдростта.
Но словото, дори във фрак, е скитник:
да рови из сметта не се свени.
Прокиснала обида ще си сипе,
ще си притопли бъркоч от вини.
За словото е нужна тази плесен –
заравя в нея собствена вина.
На прошката едва ли ѝ е лесно
в клошарските запои на ума.
Вина с вина... Почти са си любими.
Превръщат в дом каквото бе тепих.
Навярно тази връзка е лечима,
но нищо не предписва моят стих...
____________________________________
* „Най-лесното нещо на света е да откажеш пушенето. Аз самият съм го правил хиляди пъти“
Марк Туейн
© Мария Иванова Фьон All rights reserved.
Всеки отговор по темата би бил опростяване и допир до selfhelp литература.
