Горещи сълзи по мокрото лице се стичат.

Не е същото без теб.

Едни и същи думи се изричат.

Не е същото без теб.

Липсваш ми безкрайно много.

Не мога да тая това.

Потънала в скръбта отново,

безмълвна от болката горя.

Тъжно е, когато си далече,

трудно е без ласките ти да заспя.

Нека времето минава вече,

за да мога пак за тебе да блестя.

Пусто е без твоите закачки,

без твоите шеги.

На самотата тъмните сеячки

посяват новите тъги.

Със спомена за теб заспивам вечер.

Потъвам в твоите обятия.

И ми се иска този миг да бъде вечен,

загърбила ежедневните занятия.

Мислите за теб съня ми отнеха.

Сълзите ми по теб

деня ми превзеха.

Повеят гласа ти нашепва,

мракът образа ти рисува,

ала сама пак трепна

сякаш съм луда.