Тишина е... Двамата мълчим.
Между нас стена ли днес " градим " ?
Посивя небето, не мечтае.
Няма нежност. Самотата вае
призраци от лед, с лик нетърпим.
Мракът със охота, всесломим,
бавно завладява... и тъжим.
Словото в душите ни ридае.
Страда любовта, че тишина е.
Можем ли сега да си простим?
Всеки поотделно тихо трае.
Гордост някаква ли си играе
с чувствта? Духът ни е раним.
Не е време да се разделим.
Докога така?... Пак тишина е.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
