нещо като отговор :)
Ах, есента за мен е време на несретна
тъга. Така ми липсва стрелата бързолетна
от полета на чайка над юлските вълни,
на дюните лениви горещите дъги,
що есенният дъх безстрастно разпилява.
Не, хладните милувки душата ми не сгряват!
По-пъстър е сънят ми под топли небеса,
по-ярък е денят ми на птиците с гласа,
по-жива мисълта ми, кръвта ми – по-червена
прегърне ли ме нежно тревата окосена,
набъбнала от слънце, попила смях и стон, ...