Не гасете лампата
Полудях до втръсване
от минорни стихове.
Първо смях до пръсване,
после гневни викове.
Побелях от чакане
на чаровни принцове,
от припряно щракане
и пиянски вицове.
Оглушах от приказки
за вълшебни пръчици.
За молитва стигах си.
За кураж поръчвах си...
Всички дни – горещници,
но с изгнили посеви...
Покрай мене вещици
на метли износени.
Изпари се слънцето
от нощта катранена.
Свети само зрънцето
на свещта тамянена.
Загорчаха крушите
на света под сянката.
Ако още слушате...
... не гасете лампата!
© Пепа Петрунова All rights reserved.
