Със римите доникъде не стигнах.

Без римите пък просто не съм аз.

Една жена без възраст и години,

но поетеса пишеща в захлас.

До сетния си миг така ще пиша.

Ще ви редя римувани слова.

Че имам ги несметно - до излишък

и пиша стриктно - все по правила.

Не виждате ли колко съм перфектна.

Ту амфибрахийна, ту анапестна.

Не съм си даже лягала нощес.

Затуй пък стихище роди се днес.

Ще остарявам в транс като поема.

Нечетена и неозлочестена.

Мъжете зли заобикалят покрай мен,

недоразбрали моя стих свещен.

Но и какво ли биха те ми дали.

Аз дружки имам - мои нежни хали.

Четем си се - неспирно се четем.

Да можехме и дружно да умрем.

Подготвям пак поредна стихосбирка.

В мен геният лети - не иска спирка.

И аз съм пламенната му любима.

Едва ли друга някога ще има.

Но знайте моля - пиша за любов.

От ден на ден все по-любовна ставам.

Аз без любов злокачествено натежавам.

Римувам я със страстния си зов!