11.10.2022 г., 23:34  

Не гледайте ме - просто съм любов

1.2K 6 0

Със римите доникъде не стигнах.

Без римите пък просто не съм аз.

Една жена без възраст и години,

но поетеса пишеща в захлас.

 

До сетния си миг така ще пиша.

Ще ви редя римувани слова.

Че имам ги несметно - до излишък

и пиша стриктно - все по правила.

 

Не виждате ли колко съм перфектна.

Ту амфибрахийна, ту анапестна.

Не съм си даже лягала нощес.

Затуй пък стихище роди се днес.

 

Ще остарявам в транс като поема.

Нечетена и неозлочестена.

Мъжете зли заобикалят покрай мен,

недоразбрали моя стих свещен.

 

Но и какво ли биха те ми дали.

Аз дружки имам - мои нежни хали.

Четем си се - неспирно се четем.

Да можехме и дружно да умрем.

 

Подготвям пак поредна стихосбирка.

В мен геният лети - не иска спирка.

И аз съм пламенната му любима.

Едва ли друга някога ще има.

 

Но знайте моля - пиша за любов.

От ден на ден все по-любовна ставам.

Аз без любов злокачествено натежавам.

Римувам я със страстния си зов!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...