Oct 29, 2009, 2:13 PM

Не губи нито минута!

  Poetry » Other
823 0 3

Време е, време,

слънцето залязва,

може би не е късно,

но може би е късно,

но слънцето минава зад планината

и усмивките са след зората!

 

Времето е ясно,

звездите се редят,

а луната се изпълва

и тъмнината пада над града,

 а времето е кратко

и сега нощта отново се топи.

 

Времето е вятър, въздух,

то бързо си лети,

тъй че да действаме и тази нощ,

нека го запълним с шеги -

време е, време, да се позабавляваме

и аз, и ти, и всеки, живеещ под тези звезди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ребека Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...