Листата са пожълтели
от толкова много захаросани истини,
затварям страниците
и после клепачите,
запращам книгата в ъгъла,
където е мястото на кухите излъскани фрази...
Обличам наметалото на скучната образност,
излизам навън, където всичко е сиво,
но истинско...
автор: Моника Стойчева
дата: 01. 09. 2014г.
© Моника Стойчева All rights reserved.
Ама, никак не са ми по вкуса!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
