Няма да заплача,
не и този път.
Очите ми пресъхнаха,
а устните измолиха.
Изтърках се
и думите смисъла загубиха.
Не мога вече,
уморих се!
Няма да те променя,
това е ясно.
Горчи ми и боли ме,
но обичам те.
И сили пак намирам
да се боря,
да не спирам
да преследвам любовта.
Няма да заплача,
не и този път,
болката си тихо ще присвия
във гнездото от тъга.
© Кристина Славова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
