не идваш във съня ми..
С очите галя небесата,
с усмивка утрото посрещам
със стих се будя и заспивам
в съня си нощем те намирам.
В безсъние,когато гасна
не идваш ти,не идваш във съня ми...
И призори когато се изправя
със тънка роба,наметната едва
излизам вън на старата тераса
и чакам ,чакам сутринта.
Тя идва,светла и омайна.
С очи я галя и шептя,
как тази нощ не спах
и как в съня ми ,не дойде ти.
А утрото ми се усмихва
нали е по-мъдра от ноща
и лъч в косите ми заплита
"Сънувай я,сънувай любовта"
Навън е светло и красиво
разстила се деня,
очите си затварям и те чакам
да дойдеш ти,да дойдеш във съня.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
