Не исках
Не исках да видиш тъгата по лицето ми,
затова маскирах го с фалшивата усмивка.
Не исках да чуеш тъжния бийт на сърцето ми
и забих му инжекцията с адреналина.
Не исках да видиш сълзите в очите ми,
затова скрих ги под тъмни очила.
Прикрих всичко, което ме издава,
но какво значение има това?
Душата ми изгубена се скита,
в моя собствен паралелен свят.
Попаднала без да иска в лабиринта,
завъртяна от съдбовен кръговрат.
Лута се без цел и без посока,
с надежда останала една.
В следващата скрита стая,
да бъде вярната врата.
© Борислав Попов All rights reserved.
