Не искай да ме имаш като спомени,
дълбаещи в подмолна самота,
на мястото ми съхнат вехти корени,
погребани от скучна тишина.
Не искай да ме имаш неуверена,
без капка животворна суета,
когато ще ме вика, лицемерна,
бездушната ръка на старостта.
Поискай да ме имаш еднолично
в нюансите на тръпнеща роса,
когато всичко живо и различно
е с подписа... на младостта.
© Милена Христова All rights reserved.
Пожелавам ти последния куплет на този чудесен стих да ти се сбъдне.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
