Не искай да ме имаш като спомени,
дълбаещи в подмолна самота,
на мястото ми съхнат вехти корени,
погребани от скучна тишина.
Не искай да ме имаш неуверена,
без капка животворна суета,
когато ще ме вика, лицемерна,
бездушната ръка на старостта.
Поискай да ме имаш еднолично
в нюансите на тръпнеща роса,
когато всичко живо и различно
е с подписа... на младостта.